ЗЍМЕ нареч. Разг. През зимата, зимно време. Лете тук се живееше леко и добре, ала зиме, когато паднеха дебели снегове, животът ставаше труден и мъчителен. Ст. Загорчинов, ДП, 70. Имаха хубава къща от оня български тип къщи с три стаи, но живееха в приземния етаж. Живееха там зиме и лете, а горните стаи стояха празни. Г. Мишев, ЕП, 171. Зиме по полетата не расте цвете; всичката земя тогава е покрита със снежна покривка. Д. Манчев, БЕ II, 79. Лете без аба, зиме без торба не ходѝ. Погов. Който лете пладнува, зиме гладува. Погов.
◊ Един ум (акъл) за зиме ли, за лете ли. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. – Ама ти, учителю, речи на учителката, нека не дава на ония да пеят без време, а то .. един ум за зиме ли, за лете ли? А. Страшимиров, К, 6-7. Зиме-лете. Разг. През цялата година, винаги. Оттогава и досега, зиме-лете, тя запир не знае. Т. Влайков, Съч. II, 36. За нашата работа няма празник-делник, зиме-лете – посрещна ги Вагрила на вратнята. М. Яворски, ХСП, 220.