ЗИМÈЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Едногодишно агне или яре, иззимувало първата зима; иззимелък, иззимелче. Възрастовите и половите различия имат изключително български названия: овца – женска възрастна, агне, ягне – малкото, докато бозае, шиле – от отбиването му до есента, иззимелче, зимелче – малкото през зимата до пролетта, дзвизе, джвизе, звизе – през втората година. Н. Колев, БЕ, 116.