ЗЍМНИНА̀ ж. 1. Само ед. Събир. Хранителни запаси, обикн. консервирани, приготвени за през зимата. Отделиха ни една малка стаичка, в която зиме слагаха едно до друго делвите с туршиите, лука, пипера и въобще цялата зимнина. П. Михайлов, МП, 78. За възрастните това [есента] беше сезонът на реколтата: жито, грозде, варене на ракия, зеленчуци за зимнина, клане на добитък. К. Константинов, ППГ, 62. Наближаваше Коледа. Мъжете пък колеха прасетата, правеха кървавици, пушеха бутове и приготвяха зимнината. Г. Дръндаров, ВЗ, 39. Някъде се чуваха отекващи удари на брадва. Готвеха зимнина за овцете. Кр. Кръстев, К, 245.
2. Остар. Обикн. мн. Зимница (в 1 знач.). Полето разстилаше безкрайните си равнини, изпъстрени със зелени и тъмни квадрати, поникналите зимнини на една страна, току-що изораните ниви – на друга. Й. Йовков, Ж 1920, 42. Покрай пътя се зеленее росно и равно ливаде, а от другата страна вятърът люлее току-що изкласили зимнини. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Орачите сеят или есен, или пролет. Есен сеят зимнина: ръж и пшеница. Зимнината си остава под снега цяла зима. Д. Манчев, БЕ II, 88.