ЗЍМНИЦА ж. Обикн. мн. 1. Зърнено житно растение (пшеница, ръж, ечемик), което се сее през есента и презимува; есенница. Вчера беше паднал хубав, напоителен дъжд, такъв дъжд, за който казват, че е благодатен за зимниците и почти осигурява реколтата от тях. Б. Обретенов, С, 130. Два нови блока бяха изникнали под селото – единия изораха есента, засяха го със зимница и царевица. Ем. Манов, ДСР, 485. Напред, додето стигаше погледът, се ширеха вретенилите зимници, застлали полето с плътно зелено кадифе. П. Бобев, ГЕ, 101. Нашият климат създава особено добри условия за зимниците: пшеница, ръж, ечемик. Пр, 1952, кн. 5, 53.
2. Рядко. Зърнени храни, обикн. пшеница, добити от есенни посеви. Той бе продал три хамбара зимница и сега имаше много пари. К. Петканов, ДЧ, 250. – Имаш ли хляб? Дечицата ми са болни и гладни. Сега му се искаше да си е в село, да напълни торба зимница и да я даде на жената. К. Петканов, МЗК, 133.