ЗЍМНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от зимник (в 1 знач.). Благоуханна миризма от разляното вино пълнеше зимничето. Елин Пелин, Съч. I, 193. Там те ѝ посочили едно зимниче под стълбата, дето не влизала дневна светлина. А. Разцветников, СДП (превод), 48.
