ЗИМÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Зимен. Мечката се извърна и влезе в скривалището. Нямаше нито мъх, нито топлата миризма на зимовното леговище. Ламар, ГМ, 33. Девойка млада, болна, бледолика, / .. – навън погледна. / Видя зимовен ден, фъртуна ледна. Ив. Вазов, Съч. III, 71.