ЗИМÒВИЩЕ1, мн. -а, ср. 1. Обширно пространство или пасище, обикн. на юг, където зимуват стада овце или други домашни животни. Чокмановци били работливи и похватни овчари – собственици на хилядни стада на онова благатко време за чобанлъка, когато беломорската равнина с просторните топли зимовища решаваха проблема за пасищата. Н. Хайтов, ПП, 128-129. – И що съм се грижила, грижила, що съм сълзи изплакала подире ти. Само по-миналата есен, като подкарахте овцете на зимовище. П. Тодоров, Събр. пр, 177. От тях [каракачаните] има много пръснати фамилии, които лете ходят със стадата си по Стара планина, а зиме търсят топли зимовища. Й. Груев, Лет., 1869, 67. Време йе дошло, Стояне, / бачия да ся разтури, / овце да слазат надоле, / надоле към зимовище. Нар. пес., СбБрМ, 199. // Зимна кошара; къшла. Колибата на овчарите, които пазеха стадото на зимовището му, се димеше весело. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 204. Есен почват да ги [овцете] пасат само денем, вечер ги докарват в агъли. А кога е веке зима, тогава ги вкарват в голямое покрито зимовище. Г. С. Раковски, П I, 135.

2. Топло, зàветно място, където зимуват животни или птици; обиталище. Когато трицоната приближи крайбрежните води, за да се размножи, хамсията е в своите зимовища. Пр, 1952, кн. 5, 40. Районът около Шабленското и Дуранкулашкото езеро е основното зимовище за червеногушата гъска. Агр., 2013, бр. 20 [еа]. Трябва да изградим зимовища за сърните и елените през зимните месеци.

3. Място, където зимуват плавателни съдове и други транспортни средства. Оказва се, че освен зимовище на кораби и военна техника Сексагинта Приста от времето на траките е била огромен търговски център. С, 2006, бр. 4666 [еа].

4. Остар. Само ед. и нечленувано. Зимуване, прекарване на зимата някъде. Лястовичките хвърляха последните си радостни ноти из въздуха, тъкмейки се да отлетят на зимовище в южните страни. Ив. Вазов, ЖИ, 88. В един голям чебур с вода плаваха разни риби, .. като рояк се превиваха една върху друга, като змии, кога се сбират на зимовище под земята в някоя кухина. Ц. Гинчев, ГК, 151-152. Щом се заесени, те [пойните птички] си земат от нас сбогом и заминуват за зимовище на южните страни. Д. Войников, РС, 71.

5. Остар. Място, където зимуват, преживяват зимата хора, обикн. нуждаещи се от подслон, от по-мек климат и др.; убежище, подслон. Върховното народно началство ще въоръжи всичките тукашни чети. При това ще са старае и грижи не само за тяхното безопасно зимовище, но и за новосъставените оттам чети. З. Стоянов, ЗБВ I, 80-81. Момчетата ми явиха, че не желаят вече да зимуват на планината, следователно аз тряба да помисля за тяхното зимовище. П. Хитов, МП, 37.

ЗИМÒВИЩЕ2, мн. няма, ср. Събир. Диал. Зимнина (в 1 знач.). Те ми приказваха сè за скъпотията на живота, за зимовището си, което им било на привършване вече. Д. Калфов, ПЮН, 59. Под къщи имаме зимник, дето си туряме зимовище. Д. Манчев, БЕ II, 10. Всяка къща гледа да си приготви зимовище: смиля повече жито, защото зимата може да е студена. СбНУ ХLII, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)