ЗИМÒРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Зиморничав, зиморличав, зимоморен. Той си остана крайно зиморлив и да избягва простудите и да се облича топло – това бяха за него основните правила на хигиената. Мак., 1927, бр. 247, 5.
