ЗИМÒРЛИВО. Диал. Нареч. от зиморлив; зиморничаво. Често свиваше зиморливо рамена с бръчки по лицето, защото мразът в стаята му се усилваше. Ив. Вазов, СНЖ, 12. Когато двама се усамотиха при кърмата, зиморливо окътани в плащовете си от тракийска вълна, Алкивиад почувствува боязън. В. Мутафчиева, АМАВ, I.