ЗИМÒРЛИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Зиморничав, зиморлив, зимоморен. Дядо, какъвто беше зиморличав, се е наместил до огъня, подпрял е гръб на нагрятата стена. Ил. Волен, МДС, 48. Малокръвните са тъжни, мързеливи и зиморличави. Ив. Богоров, СЛ, 42.