ЗИМÒРНИЧАВО. Нареч. от зиморничав. Пленникът седеше направо на голия под и облегнал гръб на студената влажна стена, от време на време зиморничаво и нервно потреперваше. П. Вежинов, НС, 105. Той се озърна, свит зиморничаво в късия си балтон от сиво флаконе, после нагази право по заскрежената глинеста кал. Тонич, КСШ, 11. Един славей току пропя една нощ в клоните на близкия кестен. Личеше, че все още му е студено, защото гласчето му трепереше зиморничаво. И. Петров, ПР, 83.
– Друга (диал.) форма: зимòрличаво.