ЗИМОУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. за растение – който е устойчив, издръжлив на зимния студ. От белокласите осилести пшеници с червено зърно има стотици сортове. И всеки сорт се отличава от другите по издръжливостта на студа – зимни и пролетни, зимоустойчиви и неустойчиви. Д. Циков, КСКР, 11. Зимоустойчивият сорт упражнява защитна роля над слабоустойчивия. Н. Митрева, ВРС, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)