ЗЛАТЍСТОРÒЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е розов със златист оттенък.

2. Който е с такъв цвят. От тополата сякаш се изрои и се стопи гъст рояк от златисторозови мушици. Т. Харманджиев, КВ, 164. Девойките се хвърляха от зори в щурм срещу ширналия се златисторозов простор на нивите, умело подготвяха смените на конете, взеха просто ума на коневода. А. Гуляшки, МТС, 188.


Източник: Речник на българския език (онлайн)