ЗЛАТЍСТОРУ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. За коса – който е рус със златиста отсянка; златнорус, златорус. Елка облича тъмнотеменужената рокля. Нейната стройна снага, хубавото лице, добродушните ѝ сини очи и златисторусите ѝ коси изглеждат в нея още по-прекрасни. Ив. Карановски, Разк. I, 61. Прахът от разкопаната земя полепваше по златисторусата му коса. Л. Галина, Л, 54. // За човек – който има такава коса. Той погледна крадешком през рамо. Смееше се висока златисторуса девойка с черен костюм. Ат. Мандаджиев, ОШ, 33.