ЗЛАТЍСТОЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червен със златист оттенък или отблясък. На последната площадка властвува над целия скулптурен ансамбъл Буда. Той е изваян от дърво в златисточервен цвят, седнал върху пиедестал. Ал. Гетман, ВС, 42.

2. Който е с такъв цвят. – Богата работа, мамо – каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)