ЗЛАТЍЦА ж. Старин. Златна монета; жълтица. – От двайсет години насам гледам как по царския мост прекарват мъже и жени с вериги на шиите. Казват, че ги карали на Одринския пазар. За една жена плащали три златици, а за младо момиче – пет. А. Каралийчев, В, 146-147. Когато струните звъннаха за сетен път, велможата развърза скъпа вулия и подаде на певеца лъскава златица. М. Смилова, ДСВ, 43. – Един от хусарите се напил и почнал да бие и него, и жена му. Бие и казва: „Пари искам, царски жълти пари, златици и перпери!“. Ст. Загорчинов, ДП, 76.