ЗЛАТЍЯ ж. Диал. Широко поле със злачна растителност. Широки златии за паша. Т. Панчев, РБЯд, 136.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЗЛАТЍЯ неизм. прил. Остар. и диал. Златен. Намерих в джеба на дука кесията му пълна със златия пари, на пръстя му стоят скъпоценните пръстени. Утро, 1911, бр. 113 [еа].