ЗЛА̀ТКА ж. 1. Малко хищно горско животно от семейство порови с удължено тяло, гъста и пухкава козина с кафяв или ръждивокафяв цвят и ценна кожа. Martes martes. Дядо Мирьо залагаше в гората капани. Големите за лисици, малките за златки, белки и порове. Ем. Станев, ЯГ, 43. Златката се лови заради скъпата ѝ кожа. П. Петков, СП, 63. Заешките кожи се употребяват в естествен цвят или имитират някои скъпи дивечови кожи, като кожата на ушатия тюлен, на бобъра, на златката, на леопарда и други. Г. Ралчев, ДМЖ, 52. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, леопарди, чакали, златки, белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135.
2. Обработена кожа от това животно, използвана за направа на дрехи, шапки и др. Търговията с кожи захваща едно от първите места (особено търговията с така наречените златки). НБ, 1876, бр. 7, 26.