ЗЛАТНОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Рядко. Златокос. Стан станине, господине, / чели сме та, та сме дошле, / че си имаш млада сина, / млада сина, златнокоса, / дай го на нам цар да бъде. Нар. пес., СбАИ, 49.
