ЗЛАТОВРЪ̀Х, -въ̀рха, -въ̀рхо, мн. -въ̀рхи и (диал.) -връ̀ха, -връ̀хо, мн. -връ̀хи, прил. 1. Поет. За сграда – който е със златен или позлатен връх, купол или горна част; златоглав. И се разчу из цяло Българско: ръцете, изкусните ръце на майстор Манол изградиха в Одрина града златовърхата мермерна джамия – тънка и висока, като българските моми. К, 1963, кн. 1, 39. – Ой ви, вази, майстори зидари, / кой от вас се наема, пристая, / да направи за година време / златовърха, мермерна джамия? А. Разцветников, Ст, 202.
2. Нар.-поет. За дърво – чийто връх е със златист цвят. В неделя рано подранил, / та си отиде в градинка, / та си седна под ябулка, / под ябулка златоврха / и си с кавала засвири. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 51. Изгреяло ясно слънце, / .. / Едно дърво не йогрея, / едно дърво златовръхо, / златовръхо, среброклонно. Нар. пес., СбВСтТ, 135.
ЗЛАТОВРЪ̀Х, мн. няма, м. 1. Многогодишно тревисто растение с множество изправени неразклонени стъбла и закръглено овални листа по тях, на върха със съцветия от тъмножълти цветчета, което има дебело, месесто коренище, използвано в медицината, и расте в по-високите части на планините. Rhodiola rosea. Златовръх. Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Б. Китанов, РСБ, 47. Златовръх е билка, която стимулира централната нервна система. Има общотонизиращо и успокоително действие, повишава защитните сили на организма подобно на женшен. Земя, 2014, бр. 162 [еа]. Тука един куп трендафил, .. По-нататък едно кошерище крем и златовръх. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. От защитените растителни видове в резерват „Скакавица“ се срещат планински божур, златиста кандилка и златовръх.
2. Растението оранжева лилия. Lilium bulbiferum.
◊ Златовръх крем. Планинско цвете от семейство Кремови с розовочервени цветове с точки или тъмновиненочервени без точки. Lilium martagon.