ЗЛАТОГРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за кон – който е със златиста грива; златогривест. Искри изскачаха изпод копитата на златогриви коне. А. Каралийчев, НЗ, 171. Извади ми, мамо, / новата премяна. / Извади ми още / конче златогриво, / да го обуздая, / да го яхна живо. Ц. Церковски, Съч. I, 208. Продава са, мамо, конче златогриво, конче шестокрило. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 131. ● Обр. Ширни ниви златогриви щяха кротко да сведат / натежали класове над родна черноземна гръд. Хр. Смирненски, Съч. I, 91.