ЗЛАТОКЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Златоклас. На връх на Стара планина / сняг лъскав ся белее, / денница ясна утренна / по златокласна равнина / приятен свет белее. Лет., 1874, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)