ЗЛАТОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има руса, златиста коса; златнокос. Късно, чак у Преслав, разбра царят, че грешка е сторил, като е взел ромейка златокоса за съпруга. Н. Райнов, КЦ, 37. – Моля ти се, Софче, защо приказваш така? Ти си беше приготвила всичко, аз само ти помогнах! – скромничи златокосото момиче. Св. Минков, РТК, 145. И ако видиш там край мен деца да се закачат / и мойта златокоса внучка да играй, / пред тях ще разбереш годините що значат, / как всичко безпощадно има своя край. М. Минева, МП, 33. ● Обр. Пролетта с цветята и изкласилите ниви ще смени знойно лято, но и то ще отмине, за да отстъпи място на златокосата есен. Д. Спространов, С, 136-137.