ЗÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от зона (в 1 и 2 знач.). В началото на септември 1944 г. партизанската армия у нас се състоеше от една дивизия, 11 бригади и 37 отряда, ръководени общо от дванадесет зонни щаба. П. Илиев, ЛВ, 295. На лица, чийто билет не е през София, но желаят да минат през София, ще се издават от гарите Пловдив, Филипово и градското жп бюро в Пловдив специални зонни картонни билети по специална намалена тарифа. РД, 1950, бр. 222, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)