ЗÒНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спорт. 1. Прил. от зона (в 1 знач.). Към своя край са и състезанията в зоновите групи. Δ Повечето от проведените досега зонови първенства по борба не задоволиха.
2. Който се отнася до зона (в 6 знач.). В едната половина на игрището титулярите, трима от резервите и треньорът упражняваха зонова защита. Ат. Мандаджиев, ОШ, 72. Зоновият принцип предполага защитният играч да действува в определена от тактическата система зона (определено пространство от терена). В. Ангелов, Ф, 96-97.