ЗООГЕОГРА̀ФИЯ ж. 1. Само ед. Дял от биогеографията, който изучава географското разпределение на животинските видове. Фаунистичните изследвания се явяват необходима предпоставка за изграждането и развитието на една така важна биологична дисциплина, каквато е зоогеографията. Ц. Пешев и др., ФБ, 8. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Чета лекции по зоогеография.

2. Разг. Учебник по този предмет. Студентът прибра зоогеографията си и другите книги.

3. Спец. Данни, сведения за географското разпределение на даден животински вид. В дописмения период единствени указания за зоогеографията на този животински вид ни дават намерените кости, рисунки и зооморфни фигурки. Археол., 1989, кн. 2 [еа].

4. Спец. Данни, сведения за разпределението на животинските видове на определена територия. Подробното познаване на разпространението на отделните видове ще даде интересни данни и за зоогеографията на нашата страна. ИБЕД, 1936, кн. 9, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)