ЗООХИГИЀНА ж. 1. Само ед. Наука за опазване здравето на селскостопанските животни и за повишаване на продуктивността им. Частните стопани не могат да устроят образцови обори или кокошарници, а импровизират такива [помещения]. Тия импровизирани помещения не отговарят дори на елементарните изисквания на зоохигиената. Пл, 1952, кн. 6, 56. Катедра по зоохигиена към Зоотехническия факултет. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение.
2. Разг. Учебник по този предмет.