ЗОРА̀ ж. 1. Румена (слабо или яркочервена) светлина на хоризонта при изгрев слънце. На изток изгряваше алена, ясна зора, небесният купол цял светлееше чист и прозрачен. Д. Талев, ПК, 47. Полето заблестя като посребрено от сланата и на изток широко се разля червеният пожар на зората. Й. Йовков, Разк. I, 156. Най-после кресливият хор на клисурските петли зацепи нощния въздух и изпълни самотиите планински с живия си привет, предвестник на зората. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150. Мичкин бе селянин, .., бе виждал хиляди пъти как нощта умира, звездите бледнеят и се ражда денят, но никога зората не му се бе виждала тъй свежа и хубава, както сега. Д. Димов, Т, 614. Ще видим, щом се пукне зора, как всеки цвят ще се отърси, ще трепне всяко листо. П. Тодоров, Събр. пр II, 317. Утре щом зора изгрей, / златно семе ще засей – / да поникне и узрей. Ран Босилек, Р, 32. ● Обр. Ти пак си огнено сърце / и с ясна пурпурна усмивка бдиш / над братски стиснати ръце. / Че блясъкът на твоята зора / раздра световната тъма. Хр. Смирненски, Съч. I, 88. ● Нар.-поет. Обикн. зора (се) зори, зора (се) зазорява и др. Зора се беше зазорила, когато се измъкна от манастирската крепост. А. Каралийчев, ПГ, 121. Зора зори – и станът е отново на нозе. Н. Райнов, ВДБ, 187. И чух: „Спри. Доста. Ей зора зори.“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133.
2. Само мн. В съчет. с предл. в, до, от, по, преди и др. Времето на разсъмване; съмване. Още в зори на другия ден в двора влезе Райко Вардарски. Д. Талев, ПК, 45. Сега Нишка се тъкми да се облече с най-новите си дрехи, когато по зори тръгне да вика близки и съседи на пита. Г. Караславов, СИ, 237. Той излезе из Шумен още по тъмно, преди зори. Ив. Вазов, Съч. ХII, 105. От тъмни зори още там се мярка гиздава невеста по бели ръкави. Елин Пелин, Съч. I, 154. – Облегнат тук на твойто рамо, / стоял бих до зори. М. Петканова, ЦТ, 32. В зори ще тръгна, ти в зори дойди / и донеси ми твоя взор прощален. Д. Дебелянов, С 1946, 88.
3. Само мн. Поет. Светлинни лъчи при изгрев слънце; зари. Дядо Йордан ги изпращаше до портата и като гледаше изток – ясен, побелял от предвестни зори, говореше възхитено: – Ех, че време ли се отваря! Елин Пелин, Съч. III, 11. През сплетените грани отсам-оттатък се промъкнаха румени зори и заблестяха по дънерите. П. Тодоров, И I, 47. Зад горите тъмни ясен ден се кани / и цветята, росни от зорите ранни, / поздрав му изпращат – своя аромат... П. П. Славейков, Събр. съч. II, 80. Ето сипват се зори, / новий ден се появи. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 71. ● Обр. Защо, сърце, цъфтиш като столетник? / Едничък цвят – и пламнаха зори, / изви се дъжд, и мълния просветна, / и пясък мъртвите листа зари. А. Разцветников, Ст, 34.
4. Прен. С несъгл. опред. Начало, първи прояви на нещо (обикн. някакъв период, идея и др.); заря. Той е от малцината останали живи, които видели зората на новия живот в своята страна. Й. Йовков, Разк. III, 96. В зората на нашето освобождениe група български офицери, възрожденци и революционери бяха разстреляни заради любовта си към Русия. Е. Каранфилов, Б III, 55. Полека-лека прахът на годините се разсея и аз се върнах назад, много назад, в зората на своята младост. Др. Асенов, СВ, 126. Аз виждам в тоя тъжен час / зората светла на доброто. Ив. Вазов, Съч. III, 188. Не сляха ли се тъй и нашите сърца, / като онез две капчици роса? / Ти помниш? – В ясните зори на младостта, / кога ни слънцето огре на любовта! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 17. // Прен. Поет. Появата на нещо хубаво, светло, радостно. Скърбя за зората, / тъй дълго желана, / която тъй скоро умря. Д. Дебелянов, С 1936, 60. И аз вървя със тях, със всички честни / под знамето със кървавия цвят. / Вървя и пиша за зората песни, / със вярата си паля този свят! Д. Дамянов, ПОС, 64. И тогава – залюбен в тълпите, пленен / от лъчите на нова зора – / без да питам защо съм на тоз свят роден, / аз ще знам за какво да умра. Хр. Смирненски, Съч. I, 41.
5. Диал. Звезда зорница или денница (Ст. Младенов, БТР).
◊ В слепите зори ставам. Диал. Ирон. Много късно сутрин ставам.