ЗОРБА̀ ж. Събир. Остар. и диал. Група зорбаджии. Снощи минаха зорба турци, / зорба турци бостанджии, / отзели ти милна сестра, / милна сестра Ангелинка. Н. Геров, РБЯ II, 164.
– От перс. през тур. zorba.
