ЗОРБАДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Насилие. Но няколко силни ръце го оттеглиха назад. – Какъв е тоя зорбаджилък, джанъм! – викаше той и пак се спущаше към вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. Сичките наши богати чорбаджии, които са достигнали какво-годе богатство, това тие са направили чрез различни зорбаджилъци, притеснения и лъжи. З. Стоянов, ЗБВ I, 32.
– От тур. zorbacɩlɩk.