ЗÒРЕ нареч. Остар. и диал. 1. Утре. Марийола забеляза пръста на Илийка, сложен до устата му, въздъхна тежко и се обърна на едната си страна. – Ще уплаши майка си... Зоре ѝ разправи всичко. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.
2. В съчет. с предл. от, до, през и др. Много рано сутринта, в зори. Цял ден, от тъмно зоре до голяма вечеря бордеят са не изпразняше. Ил. Блъсков, ПБ, 8. Като се понаядат до през зоре, стават да си отидат. Ст. Младенов, БТР I, 815.