ЗОРЍ, мин. св. зоря̀, несв., безл. Зазорява се. Към пет и половина започна да зори и няколко слаби птичи гласове се обадиха. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 331. Отминаха, безмълвно се простиха / невръстните ми братя и сестри / и в стаята пустинно тиха / не зори. Н. Лилиев, Ст 1919, 127. ● Непрех. Само 3 л. ед. Нар.-поет. Зора зори. Зора зори – и станът е отново на нозе. Н. Райнов, ВДБ, 187. Зора зори, ден настана, / слънце грейна в небесата. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 112. За пустинните полета и далечните гори, / дето месеца не грее и зората не зори – / в тишината на скалите, надалеко от света – / гине светлата мадона в безотрадна самота. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39.
ЗОРЍ СЕ несв., безл. Зори. ● Непрех. Само 3 л. ед. Зора се зори. Зора на изток се зори. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 60.
– Друга (диал.) форма: зòри.