ЗÒРКОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от зорък; бдителност. Патрули обикаляха от позиция на позиция, подканяха към зоркост. Г. Караиванов, П, 38. Наблюдавал съм го в трамвая: същата загриженост, зоркост и едновременно вътрешна съсредоточеност. СбАСЕП, 440. Самата присъда не променяше живота ѝ, само изостряше нейната зоркост. В. Андреев, ПР, 44.