ЗОРЛАДЍСВАМ, -аш, несв.; зорладѝсам, -аш и зорладѝша, -еш, мин. св. зорладѝсах, св., прех. Простонар. 1. Принуждавам, насилвам някого да направи нещо; зорландисвам. И продума на Доча да му се не дирят тия пари, ами да види там някак... та да се затръни сега тая дупка и да не зорладисва Манола. Т. Влайков, Съч. III, 133. // Създавам напрежение, притеснение у някого; притеснявам, измъчвам, зорландисвам. Има слаб успех / нашият Иван. / Поведение. / Не е хулиган, / но не е и цвят / за мирисане. / Мъничък, ала / зорладиса ни. Ст, 1963, бр. 924, 1.
2. Стесн. Пресилвам, преуморявам домашно животно (кон, вол и др.); зорландисвам. Зорладисахме конете. Н. Геров, РБЯ II, 64.
3. Стесн. За болест – засилвам се, усилвам се и измъчвам някого; зорландисвам. Болестта го зорладиса. Н. Геров, РБЯ II, 164. зорладисвам се, зорладисам се, зорладиша се страд.
ЗОРЛАДЍСВАМ СЕ несв.; зорладѝсам се и зорладѝша се св., непрех. Простонар. Пресилвам се, насилвам се, давам си зор; зорландисвам се. Бае Крачун пак се зорладиса на работата: пак чука в ковачницата от тъмни зори до късна нощ. М. Георгиев, Избр. разк., 239.