ЗÒРЛАН нареч. Простонар. Зорлен, зорлем, зорле. „Няма вече рента!... Какво ще прави дядо ти Иван тогаз? Трябва да ляга и да мре. Пък то зорлан не се мре, пусто опустяло макар.“ Ст. Марков, ДБ, 317. – Сърцето зорлан се не взема; / не е то пита, то се не ломи! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.