ЗÒРЛЕ нареч. Простонар. Зорлем, зорлен, зорлан. Дошла съм нещо давно помогне докторът, а тя пред него тъй да ми вика! Че да иска зорле да уморим детето. Т. Влайков, БСК I, 512.
◊ Карам зорле у рая някого. Простонар. Насила искам да направя добро някому, който е глупав и не разбира.