ЗÒРЛЕМ нареч. Простонар. Зорлен, зорлан, зорле. – Мен ми додея да живуркам сред хора, които се гърчеят или се сами зорлем потурчват. Г. Манов, КД, 91. Гътнаха го [Стамболийски] от властта зорлем, че го и заклаха. Ем. Станев, ИК III и IV, 334. Мургата сякаш бе родена между биволите, така лесно свикна с тях. И като се закрепеше някъде да пасе, зорлем я откъртваше добичарчето – дече тревата беше от мед. Ил. Волен, ДД, 135. – Да вадиш нож на майстора си? Защо? Защото ти тика зорлем хляба в ръцете. Защото ти направи бележка, че си разпасана команда... С. Северняк, ОНК, 51.