ЗÒРЛЕН нареч. Простонар. Насила, насилствено, силом; зорлем, зорле, зорлан. – Всичко единайсет пирона – поклати глава Емин, – за половин шейна биля няма да стигнат. И то ръждиви, големи, малки, криви! Зорлен работа. Д. Бозаков, ДС, 51. – Ами è че не мога зорлен да го уморя, че ми е дете! – каза със сълзи на очи. Т. Влайков, Съч. II, 58.
◊ Стисни ме, <лельо> Радке, <зорлен> да пръдна. Вулг. Подигр. Употребява се, когато някой много се хвали или много се превзема.
– Тур. zorlen.