ЗОРЛЍЯ неизм. прил. Простонар. 1. Който има зор (в 3 знач.) за нещо; притеснен, нуждаещ се. – Абе какво приказваш? – наведе се към него Йончоолу. – Той е зорлия човек, за него връщане няма, отколе си е сложил главата в торбата. Каквото му свириш, това ще играе, иначе ще гние в земята. В. Нешков, Н, 242. Зорлия е човекът за пари.
2. Обикн. в съчет. с работа. Труден, мъчен. – По-добре е вече. Утре смятам да го вдигнем на крака... Лежи оттатък, ама щом пък е толкова зорлия работата... П. Незнакомов, СП, 132. Тук вече ще ви е малко зорлия работата, защото ние доказахме на дело храбростта си в двете войни. Пл, 1934, бр. 1577, 2.