ЗÒРЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. Книж. Бдителен. Зорките очи на кръчмаря първи забелязаха новия и необичаен посетител. Ем. Манов, ДСР, 307. Той следеше със зорък поглед черния тънкокрак бегач, чиято дълга опашка беше вързана на възел. Ст. Загорчинов, ДП, 304. Тя съединяваше свободната и естествената простота в обноските с някаква мечтателност и сантименталност на руската възпитаница, чела скришом от зорката директорка на пансиона Лермонтова и Байрона. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 28.
– От рус. зоркий, зорок ’който е с остър поглед‘.