ЗЪ̀ЛВИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на зълва. Джуровица е зълвина дъщеря на стрина Илчовица, затова искаше да узнае нящо за своята братовчедка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 223. Зълвина къща.
