ЗЪ̀НВАМ1, -аш, несв.; зъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Простонар. Звънвам1. И ръкописът под очилата е сиренце на телчица – от дума на дума, Бешков ще го притеглн към себе си, ще намести очила, ще ни огледа един по един над роговите рамки и тогава пружината на капана ще зънне зад опашките ни... Ил. Бешков и др., С, 238. Съседът ни беше се напил и разсърдил за нищо и никакво. Не след дълго зачухме как зъннаха и полетяха стъклата на прозорците, а после се разнесоха силни викове. Възд., 1928, бр. 6, 1. Йотдолу иде Диляна / .. / Кат са Диляна съгледали, / девет цигулки зъннали, / десет са гайди писнали. Нар. пес., СбВСт, 266.
ЗЪ̀НВАМ2, -аш, несв.; зъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Простонар. Звънвам2. Подписва [князът] писмото и зънва; влязва слугата. П. Семерджиев, ЕГ (превод), 9.