РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗЪ̀НВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от зънвам¹; звънване¹.

ЗЪ̀НВАНЕ², мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от зънвам²; звънване².

Източник: Речник на българския език (онлайн)