ЍВИЦА ж. 1. Дълъг, тесен къс от плат или друга материя; лента. След нея [катафалката] закрачиха Ирина и Костов. Експертът водеше вдовицата под ръка и бе поставил на ревера си само ивица креп. Д. Димов, Т, 637. Тотка се яви със стара риза в ръце, раздра я, изтегли широчка и дълга ивица и кукна пред него да увие и завърже ранения му пръст. К. Петканов, ЗлЗ, 102. Лелята посегна, пипна електрическия ключ и бледа светлина падна върху стръмни стълби, постлани с пъстра ивица от домашна селска черга. Г. Караславов, Т, 21.
2. Тясна, продълговата част от повърхност, пространство, която се откроява, отделя от съседната. Внезапно, като тикнат от стихийна сила, той припна по тясната ивица земя, останала между дупката и стената. Ив. Вазов, Съч. X, 134. На следната година не си отдъхнал още от купуването на ивицата с бряста, Юрталана научи, че се продава още една ивичка от пет декара. Г. Караславов, С, 95. Мястото му [на Мито] опираше до върболака и там имаше една ивица още неизорана. Ето това парче поне да му оставят. Ст. Даскалов, БМ, 261. Трева застилаше дори улиците и мегданите, като оставяше чисти само белите и прашни ивици на пътеките. Й. Йовков, Ж 1945, 120. // Сноп светлинни лъчи, очертани в някакво пространство, около нещо и под. Увлечен в работа, Николай не забеляза кога светлата слънчева ивица бе достигнала чак до тавана. П. Проданов, С, 32. Свещта очертаваше острия профил / със ивица златни лъчи. Хр. Смирненски, Съч. II, 222.
3. Предмет или низ от предмети, струя течност, шарка и др., прострени или разположени по този начин. През тоя процеп погледът слазяше към Стремска долина, широко разстлана в своята вълшебна живописност, със зелени паши и покосени ливади край лъскавата ивица на река Стрема. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6. Едно стъкълце отскочи и я одраска по бузата. Тънка ивица кръв потече към врата. А. Гуляшки, МТС, 174. Бичът плюсна пак по гърбовете им [на конете] и те отидоха напред, оставяйки по улицата ивица от мокрите следи на файтона. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. Аз грабнах пъдпъдъка от ръката на татка и почнах да го гладя. Той имаше хубава мека перушина, ръждивопепелява, с черни ивици. СбХ, 74. Пардесюто му е разкопчано, сакото – също и връзката – синя, с бели хоризонтални ивици – се развява като шалче. А. Гуляшки, МТС, 28. От две страни край линията бягат / две ивици от гъсти лесове, / а между тях се вий красиво влакът / и свирката му с три гърла реве. Н. Марангозов, ЯВ, 33.
4. Тясна, дълга обшивка на дреха, плат и под., обикн. от друга материя или с друг цвят, за украса. Тя ми каза, че жълтото си уйдисва със светлочервено, че си вървят лилавото и жълтото и ми показа след това едно свое халище с теменужени ивици по края. Н. Хайтов, ШГ, 18.
5. Спец. Ива2 (в 1 знач.). За да върви преждата от бърдото правилно и за да бъде ивата (ивицата) права, върху балото или платното се опъват разпонки. СбНУ ХLII, 35.
6. Диал. Пояс, обикн. от плат на надлъжни шарки. „Посвий си, елхо, клонете, / да си ивица прекача, / да си са, елхо, йобяса.“ Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 94.
– От тур. yiv ‘улей, дълбей на дъска; нарез; ръб’.