ИВРЍТ, мн. няма, м. Официален език на днешен Израел от семейството на семитско-хамитските езици, говорен още в I хилядолетие пр.н.е. в Палестина от израилтяните; староеврейски. Сладкодумният чичо Сами говори еднакво увлекателно и на трите езика – староеврейски – иврит, шпаньолски и български. С. Таджер, ПМ, 73. А след няколко дни Ванчо ѝ продаде очилата на друго момче от еврейската махала срещу една книга: „Как да се държим в обществото“. Осем от всичките десет коли на тая книга бяха написани на иврит. Тонич, КСШ, 58. В края на 1960 г., южно от Тел Авив, Израел, в развалините на едно селище от VII век пр.н.е. е бил открит най-старият на света документ, написан на езика иврит. НТМ, 1961, кн. 10, 30.
– От гр. έβρατος ‘идващ през реката’.