ИГЛА̀ ж. 1. Тънък, обикн. метален инструмент за шиене, заострен в единия край, а обикн. на другия с дупка (ухо) за вдяване на конец. Взе да търси игла и конец, защото едно копче на жилетката му бе се откъснало. М. Грубешлиева, ПП, 94. По-хубаво ще бъде да свети ламба, ще бъде за всички по-хубаво и тя, старата майка, ще може да си вдява иглата вечер. Д. Талев, ПК, 18. След туй войникът измъкна макара конци, вденаха крайчеца в иглата и в миг баща ми заши две парчета. Кр. Григоров, Н, 195. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла. А. Каралийчев, НЗ, 97.
2. Всеки тънък, обикн. метален предмет с подобна форма, който е със заострен връх, острие. l За такъв тънък метален предмет, обикн. върху кула. Между това, Петербург зад нас потъваше в бездна. Скоро изчезнаха далечните звънарници и адмиралтейската и Петропавловската игла. Ив. Вазов, Съч. XVI, 176. Гръмоотводна игла.
3. Тънък, обикн. метален предмет за прикрепване, за забождане, с главичка на единия ѝ край; карфица, топлийка. В ъгъла, под иконостаса, той [игуменът] видя синята главичка на иглата, която бе захвърлил. Елин Пелин, Съч. IV, 51. // Накит с такава форма и някаква украса; карфица. – На празник работиш? – чуди се войникът и гледа тенекиевата игла медалион със стъкълце на гушата ѝ. Ив. Вазов, Съч. IX, 208. Носеха джувка в подгънатата колосана яка или вратовръзка със златна игла. М. Кремен, РЯ, 312.
4. Тънка, куха и заострена накрая метална тръбичка в края на спринцовка, чрез която лекарството се вкарва в тялото. Бимби събуди грубо фелдшера и му заповяда да запали примуса, като постави сам спринцовката да се вари. Той направи това грижливо, избирайки нова и тънка игла. Д. Димов, Т, 501. Като обгорих иглата на пламъчето, аз счупих крайчеца на една ампула, всмуках серума в спринцовката и отидох при пострадалия. М. Марчевски, ОТ, 151.
5. Кука за плетене. Взе иглите и продължи да плете чорапа, започнат от сутринта. Т. Харманджиев, Р, 79. Майка ѝ я слушаше със зяпнала уста. Беше отдавна забравила плетката, която заедно с иглите беше паднала на земята. Ем. Коралов, ДП, 147. Игли за плетене № 2.
6. Техн. Тънко, остро приспособление, което привежда в трептене мембраната на грамофон. Не се мина много и той, качен на колело, запраши към града. Бяха му се свършили грамофонните игли. Чудомир, Избр. пр, 173. Счупи се иглата на грамофона.
7. Обикн. мн. Листа на иглолистно дърво или бодили на други растения. Тука кладакът понамаля, но него замести непроницаем лабиринт от ниски многостъблести борики, които ни бодяха безжалостно лицата с острите си игли и ни обливаха с мокрота. Ив. Вазов, Съч. XVI, 65. Пътеката не беше стръмна, мека беше и покрита с елови игли, а можеше да се върви и направо през гората между огромните стъбла. А. Дончев, ВР, 142.
8. Само мн. Бодли на таралеж. Той ми показа дъската. По нея стърчаха десетина остри гвоздеи, набити като игли на таралеж. П. Стъпов, ЧТ, 32.
9. Бод с игла, шевен бод. Боднал само две игли и пак го повикали. Ст. Младенов, БТР I, 824.
◊ Безопасна игла. Вид карфица за прихващане, забождане, при която острият връх се прибира и няма опасност от убождане. – Колко пъти германците ще ги проверят, преди да ги напълнят – замахна с ръка един рус червендалест работник, който вместо с копчета беше забол широките си дочени панталони с безопасна игла. Д. Кисьов, Щ, 8. Той се обърка, запипа яката на ризата, дето беше безопасната игла, а лицето му цялото запламтя от смущение. Д. Бозаков, ДС, 14. Зад игла. Спец. Вид бод, при който конецът се връща назад след последното забождане и тогава се вкарва иглата отново. Пред игла. Спец. Вид бод, при който иглата се движи отдясно наляво и конецът остава след нея.
~ Вдявам в игла без уши. Разг. Неодобр. Върша безполезна работа, занимавам се с празни работи. Аз се въртя край тебе и какво? Вдявам в игла без уши! Като ще е пак по старо, ще си се върна в моята избица, да се долюлея на люлката, дето ме е залюляла от рождение. П. Славински, ПЗ, 267. До (последна) игла. Разг. Без остатък, докрай, напълно. Вий да снемете отгоре и да натоварите на колата прикята на дъщеря ми. Килими, губерчета, всичко, каквото е изтъкано и приготвено за нея – до игла! П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Игла да загубиш, ще я намериш. Разг. За много добре разтребена къща, стая и под. Игла да хвърлиш, няма къде да падне; няма къде игла да хвърлиш (да падне, да се пусне). Разг. За място, гъсто изпълнено, обикн. с хора, тълпа, множество. Препълнен е със богомолци храма, чак двора му. Игла да хвърлиш – няма къде да падне тя. К. Христов, ЧБ, 105. Колко ратаи са минали през ръцете му... Като заразтоваряха снопи или царевица, та няма къде игла да се пусне в двора. Кр. Григоров, Н, 81. Колкото на игла<та> върха. Разг.; Колкото на връх игла. Диал. Твърде малко, съвсем малко, мъничко. Да имах тоя дар / оракулски, чудесни, / на връх игла макар – не бих писувал песни. Ив. Вазов, Съч. III, 107. Никак не му вървеше. Нямаше късмет поне колкото на иглата върха. Копая с игла кладенец. Разг.; Копая с игла бунар. Диал. 1. Върша безсмислена работа. 2. Върша тежка, трудна, извънредно бавна работа, която едва след много дълги усилия дава резултати. Докато разберем, че е в града – той [бай Асен] зарязал службата и поел чифлика. Само че да ти кажа, трудничко трябва да му е. Все едно, дето викат, с игла кладенец да копаеш. К. Константинов, СЧЗ, 142. Ни на връх игла. Диал. 1. Никак, ни най-малко. 2. При отриц. Нищо. От игла до конец. Разг.; От игла до конопец. Диал. Изцяло, всичко, подробно. Ще ида при кръстника, ще събера комшиите и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец. Й. Йовков, А, 84. – Сега трябва да дойдеш в общината и да разправиш от игла до конец, както си е било. Дошел е следовател от околийското, нарочно за тази работа. К. Калчев, ПИЖ, 109–110. Правя от иглата черясло. Диал. Силно преувеличавам нещо, съчинявам измислици. Ние преувеличаваме слабостите им и с едно необяснимо злорадство правим от иглата черясло. ОВВТ, 1929, бр. 5, 34. Прибира с иглата, изнася с колата. Диал. Употребява се, когато някой прави разходи, несъответстващи на доходите му, и е крайно разточителен. Седя (стоя) <като> на игли. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. – Пардон, господа и госпожи – каза началникът, влизайки, още от вратата. – Аз съм малко нервен, нервирах се силно. Седяхме като на игли. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Дядо Кольо все продължаваше да очаква съдебния отговор; той стоеше като на игли! М. Георгиев, Избр. разк., 220. Търся игла в купа сено. Разг.; Търся игла в плява (сламеница). Диал.; Търся игла в плевника. Диал. Полагам излишни, напразни усилия да намеря нещо. – Този път задачата ми е много трудна, все едно да търся игла в купа сено. Тази жена, за която знаем само как изглежда, може наистина да е прекосила границата с друго име и друга външност и издирването ѝ да продължи години... В. Люцканова, КО, 32.