ИГЛЕНЍЦА ж. Игленик. Спомни си стаичката, дето беше роден и отрасъл. Портретът на баща си в рамка от пашкули, по-долу игленица във форма на сърце от лилаво кадифе. М. Грубешлиева, ПИУ, 81. Изморено, гуменото човече се отпусна на тревата, но в същия миг подскочи, като да беше седнало на игленица. Ив. Остриков, ОП, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)