ЍГЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който прилича на игла, който по форма е подобен на игла (в 1 знач.); игловиден, иглообразен, иглоподобен. В горите на северния и среден пояс у нас често се срещат борът и смърчът. Листата им са иглести. Бтн V и VI кл (превод), 6. Всеки чужденец, пристигнал в Брюксел, най-напред се стреми да види известния паметник на готическата архитектура – сградата на кметството на големия площад, чудно хубавите иглести форми, пробили тъмния небосвод, излъчват необикновено обаяние и задържат погледа на стотици граждани. Ив. Мирски, ПДЗ, 9. От разтвора, след като престоя една нощ, изкристализираха великолепни иглести кристали. К. Манолов, ВХ, 31.
2. Който е покрит с игли, с остри бодли или предмети с форма на игли. Иглест или ръбест тритон се среща в Южна Испания и Мароко. Върховете на ребрата му пробиват кожата. Л. Христов, З, 51. „Красивите иглести гори на Родопите са промешани с работна земя за произвеждане на ръж, картофи, елда, с пространни голи пасища.“ БГ, 2015, бр. 3, 6.