ИГЛЍКА ж. Пролетно планинско и градинско цвете с жълти, червени до сини и др. звънчевидни цветчета, разположени в китка. Primula. Поляната тъмнееше и безбройните жълти иглики леко се полюшваха като запалени свещи. Й. Йовков, СЛ, 193. Венец от жилава, бухнала папрат обграждаше поляната, а вътре избуялата сочна трева пъстрееше от иглики, лайкучка, равнец като везан със сребърна и златна сърма килим. А. Гуляшки, Л, 397. От жълтата иглика, / от синия синчец, / елате да увием / на месец май венец! Елин Пелин, ПБ. 45. ● Нар.-поет. Они го [братята] дома завели, / та го с Янинка венчали, / че си са лика-прилика / като два стръка иглика. Нар. пес., СбНУ ΧLVІ, 234.
– Други (диал.) форми: аглѝка, еглѝка.