ИГЛЍКОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от иглика. Откъсваме още по някой стрък и един по един присядаме до Симона, който все още рови из цедилника да изхвърля игликовите стръкове. Т. Влайков, Съч. VI, 45. Игликови корени.
2. Като същ. игликови мн. Бот. Семейство многогодишни тревисти растения, към които спадат различните видове иглика, циклама, ленивци, звездолен и др. Primulaсеае. От семейството игликови у нас, като характерно есенно растение с продължителен цъфтеж – от края на август до късна есен, е известен видът неаполитанско ботурче. Н. Виходцевски, НЕР, 32.